За укриването на данъци и ниските осигурителни доходи

Това е тема по която не съм писал до момента, но започна силно да ме вълнува в последно време, след като реших да започна собствена фирма(към момента това не се е случило още, но желанието още го има).

Предполагам на всеки, който е работил в частния сектор(не знам как стоят нещата в държавния, но силно се надявам че поне там всичко е изрядно)са му известни част от схемите които работодателите използват за да плащат по-високи заплати на служителите и прибират повече за себе си. Най-често срещания метод е декларирането на по-ниско заплащане от реалното и изплащането на остатъка на ръка.

По този начи работодателя трябва да плаща по-малко пари за осигуровки. Тъй като работника плаща 40% от осигуровките, той също се „възползва“ от тази възможност и „губи“ по-малка част от нетния си доход.

От друга страна негативните последици в индивидуален и глобален размер са значително по-големи. А именно:

Негативни последствия за работника:

  • По-малко възнаграждение за годишния платен отпуск.
  • По-ниски обезщетения при майчинство и временна неработоспособност.
  • По-ниски обезщетения при безработица.
  • По-малка вероятност и по-малък размер на кредити.

Негативни последствия за цялата държава:
По-малко средства отиват в държавната хазна. От там съответно изплащането на пенсиите и обезщетенията за пенсионерите и нуждаещите се става по-трудно. Което води до това, че трябва да се взимат пари от бюджета, които по принцип биха се използвали за други цели – било то образование, здравеопазване и тн.

Ако това се случваше в сравнително малки размери, последиците не биха били чак толкова драстични. Проблема е, че ситуацията не е такава.

Тук идва момента да призная, че напълно разбирам защо работодатели и работници прибягват до престъпване на закона, когато говорим за браншове където реалната заплата така или иначе не е много висока.

От друга страна не мога да разбера и не оправдавам браншовете, където фирмите осъществяват достатъчно големи обороти за да могат да си позволят изплащането на реалните осигуровки. Такъв бранш е IT сферата например. Предполагам голяма част от IT фирмите търсят и имат реализация извън страната с клиенти от по-заможни държави(САЩ, Великобритания и тн.) – това им дава възможност да предлагат конкурентни за техния пазар цени докато в същото време осъществяват сравнително високи за България доходи. Дори и да не работят основно с клиенти извън България, някои фирми предлагат доста солени(за българския джоб) цени за услуги като разработване на уебсайтове например. При всички положения, ако фирмата се управлява добре и има добре обучени кадри, реализацията и е почти гарантирана.

Нямам точни числа и данни и не мога да заявя на 100%, че ако по-голямата част от браншовете с високи доходи започнат да отчитат реалния доход на служителите си, ще има осезаема промяна, но съм силно убеден че би било така. За съжаление, стремежа на голяма част от хората в България(а и не само по принцип) е личния напредък а не общия – и докато това е така, шансовете за подобряване на ситуацията у нас ще са все по-ниски.

Знам, че една птичка пролет не прави, но личното ми намерение е да осигурявам всеки(включително и самия себе си) който работи за мен на реалните доходи, които той получава(в това отношение съм изключително лош капиталист, но какво да се прави ). Така ще съм спокоен, че аз изпълнявам своята част от задълженията си към хората които са изработили полагащото им се, както и към хората които ще започнат да работят от утре.

Сватбата

Никога не съм си и помислял, че ще се оженя на толкова ранен етап в живота си. Аз ще съм първия от съучениците ми, който ще се ожени/омъжи(освен яко някой не се ожени през следващите два месец или случайно не знам за някой ). Малко е странно като цяло, но нямам проблеми с това – всъщност винаги съм смятал, че имам по-зрели ценности и възприятие за света, в сравнение с повечето от връстниците ми, така че влизането в една продължителна и сериозна връзка не изглежда толкова странно.

Но истината е, че я обичам и смятам че тя е удивителна, страхотна, грижовна и просто толкова съвършена, че съм сигурен че искам да прекарам остатъка от живота си с нея Освен това тя все още не е готова за „задомяване“(с други думи да избере конкретно място за живеене)(с което нямам никакъв проблем, тъй като искам да обикалям света), така че ако сме женени ще ни бъде в пъти по-лесно да пътуваме и да оставаме на различни места по света заедно.

Коджи е по-голяма от мен(със значително количество години) – някои може да намерят това за ненормално, странно, на някои може да не им прави такова впечатление, тъй като те вярват в чистата и искрена любов и не виждат възрастта като важен фактор. Честно казано, не ме е грижа особено много – в смисъл всеки има право на собствено мнение.

Както и да е, плана за сватбата е страхотен – Коджи измисли невероятна церемония с много символизъм в нея – ние ще направим Handfasting церемония(потърсете в Google ако не знаете какво е това ) в която всеки един от гостите ще може да вземе участие, като запали свещ от факла, която е запалена от първите две свещи(нашите). Супер много се радвам на идеята за церемонията и самата сватба като цяло – тя ще бъде в една хижа в централния Балкан, близо да Габрово. Това е мястото където най-вероятно се срещнахме за първи път(по време на сватбата ще са минали долу-горе 2 години от тогава), въпреки че не си спомняме много много от това :). Около половината от гостите ще са скаути и сватбата ще е повече или по-малко в скаутски дух(тъй като и двамата считаме скаутската идея за важна част от нашия живот).

ПП: И не, Коджи не е бременна

2 Луни

Двете Луни

Хората са използвали фазите на Луната за да измерват времето в продължение на столетия. Мисля че днешно време този начин на отмерване на времето не е много често срещан В рамките на тази публикация ще използвам думата „Луна“ в смисъла на един пълен лунен цикъл(или приблизително 29.5 дни)

2 Луни не е малко време, имайки в предвид количеството събития(включително живото променящи събития, както глобални така и лични) които могат(и СЕ) да се случат през този период. Усещам че пиша безсмислици, така че ще продължа по същество

Преди около 2 Луни, аз и моята Любов положихме основите на наистина силна духовна(или по-скоро чувствена) връзка. Нито един от двама ни имаше и на идея в какво ще се превърне тя в последствие. И двамата в общи линии се хвърлихме в една връзка, която не би се струвала удачна на повечето хора(обстоятелствата бяха малко осложнени по това време). Просто се пробвахме и оставихме чувствата си на свобода.

Това беше добро решение, дори може би най-добрия избор който и двамата сме правили някога. Научихме много един за друг още от самото начало на връзката. Прекарахме 2 трети или дори можеби повече от първата ни Луна живеейки заедно – част от времето в нейната квартира(по това време), част от времето в моята. Станахме изключително привързани един към друг, всъщност толкова привързани че към края на първата ни Луна трудно можехме да стоим разделени един от друг.

Тя имаше планове за близкото(и не толкова близко ) бъдеще, докато аз нямах никакви. Това изключително много улесни вписването ми в нейните планове. Тя щеше да се мести в Истанбул в началото на Септември за да продължи висшето си образование в най-добрия университет в Турция. Така че първоначално идеята ми беше да прекарвам половината от времето си тук във Варна и другата половина в Истанбул. Но както споменах преди малко към края на първата ни Луна ни беше доста трудно да не сме заедно.

Това изискваше промяна в моите планове и за щастие аз си бях уредил живота по такъв начин, че да мога да работя от всяко място на света стига да имам достъп до добра връзка с интернет. Това ми дава свободата да променя местоположението си изключително лесно. За това реших да се преместя в Истанбул с нея. Порових се малко в търсачката и открих няколко обяви за работа за WordPress експерти. Изпратих няколко мейла и една от компаниите(C2A) ми отговори и започнахме да работим дистанционно по един проект. След като отидох за малко до Истанбул работих няколко дена от офиса им и те останаха доволни от работата ми и решиха да ме наемат

Сега вече си имаме и наше собствено място в Истанбул – не особено голямо, може би не перфектно, но удобно и наше.

Наистина ме удивява колко бързо и тотално може да се промени живота на човек. Не че имам проблеми с промените – както един приятел казваше, че ако някой който не те е виждал от доста време те види и ти каже, че не си се променил, значи има нещо нередно с теб. Смятам, че промените са съставна част от живота – с всяка секунда ние се променяме много или малко – и трябва да се научим да приемаме промените(естествено има промени, които не трябва да се приемат с лека ръка, но това е друга тема).

Все още не знам дали вярвам в знаци от съдбата или дали има причина нещата да се случват или не, но изглеждаше че цялата ни връзка е пълна със знаци – няма да споделям тук какви точно са били, но определено си мисля че бяха знаци

Чувствам се щастлив и завършен. Чувствам се абсолютен късметлия да имам толкова страхотно(не знам дали има достатъчно силна дума която да я опише, но и тази върши работа) момиче до себе си.

Благодаря ти Любов, за това че споделяш живота и любовта си с мен!

ПП: Съжалявам за липсата на подредба на мислите ми, но просто така излязоха от главата ми – а веднъж излезли няма да ги подреждам на ново