За укриването на данъци и ниските осигурителни доходи

Това е тема по която не съм писал до момента, но започна силно да ме вълнува в последно време, след като реших да започна собствена фирма(към момента това не се е случило още, но желанието още го има).

Предполагам на всеки, който е работил в частния сектор(не знам как стоят нещата в държавния, но силно се надявам че поне там всичко е изрядно)са му известни част от схемите които работодателите използват за да плащат по-високи заплати на служителите и прибират повече за себе си. Най-често срещания метод е декларирането на по-ниско заплащане от реалното и изплащането на остатъка на ръка.

По този начи работодателя трябва да плаща по-малко пари за осигуровки. Тъй като работника плаща 40% от осигуровките, той също се „възползва“ от тази възможност и „губи“ по-малка част от нетния си доход.

От друга страна негативните последици в индивидуален и глобален размер са значително по-големи. А именно:

Негативни последствия за работника:

  • По-малко възнаграждение за годишния платен отпуск.
  • По-ниски обезщетения при майчинство и временна неработоспособност.
  • По-ниски обезщетения при безработица.
  • По-малка вероятност и по-малък размер на кредити.

Негативни последствия за цялата държава:
По-малко средства отиват в държавната хазна. От там съответно изплащането на пенсиите и обезщетенията за пенсионерите и нуждаещите се става по-трудно. Което води до това, че трябва да се взимат пари от бюджета, които по принцип биха се използвали за други цели – било то образование, здравеопазване и тн.

Ако това се случваше в сравнително малки размери, последиците не биха били чак толкова драстични. Проблема е, че ситуацията не е такава.

Тук идва момента да призная, че напълно разбирам защо работодатели и работници прибягват до престъпване на закона, когато говорим за браншове където реалната заплата така или иначе не е много висока.

От друга страна не мога да разбера и не оправдавам браншовете, където фирмите осъществяват достатъчно големи обороти за да могат да си позволят изплащането на реалните осигуровки. Такъв бранш е IT сферата например. Предполагам голяма част от IT фирмите търсят и имат реализация извън страната с клиенти от по-заможни държави(САЩ, Великобритания и тн.) – това им дава възможност да предлагат конкурентни за техния пазар цени докато в същото време осъществяват сравнително високи за България доходи. Дори и да не работят основно с клиенти извън България, някои фирми предлагат доста солени(за българския джоб) цени за услуги като разработване на уебсайтове например. При всички положения, ако фирмата се управлява добре и има добре обучени кадри, реализацията и е почти гарантирана.

Нямам точни числа и данни и не мога да заявя на 100%, че ако по-голямата част от браншовете с високи доходи започнат да отчитат реалния доход на служителите си, ще има осезаема промяна, но съм силно убеден че би било така. За съжаление, стремежа на голяма част от хората в България(а и не само по принцип) е личния напредък а не общия – и докато това е така, шансовете за подобряване на ситуацията у нас ще са все по-ниски.

Знам, че една птичка пролет не прави, но личното ми намерение е да осигурявам всеки(включително и самия себе си) който работи за мен на реалните доходи, които той получава(в това отношение съм изключително лош капиталист, но какво да се прави ). Така ще съм спокоен, че аз изпълнявам своята част от задълженията си към хората които са изработили полагащото им се, както и към хората които ще започнат да работят от утре.

2 Луни

Двете Луни

Хората са използвали фазите на Луната за да измерват времето в продължение на столетия. Мисля че днешно време този начин на отмерване на времето не е много често срещан В рамките на тази публикация ще използвам думата „Луна“ в смисъла на един пълен лунен цикъл(или приблизително 29.5 дни)

2 Луни не е малко време, имайки в предвид количеството събития(включително живото променящи събития, както глобални така и лични) които могат(и СЕ) да се случат през този период. Усещам че пиша безсмислици, така че ще продължа по същество

Преди около 2 Луни, аз и моята Любов положихме основите на наистина силна духовна(или по-скоро чувствена) връзка. Нито един от двама ни имаше и на идея в какво ще се превърне тя в последствие. И двамата в общи линии се хвърлихме в една връзка, която не би се струвала удачна на повечето хора(обстоятелствата бяха малко осложнени по това време). Просто се пробвахме и оставихме чувствата си на свобода.

Това беше добро решение, дори може би най-добрия избор който и двамата сме правили някога. Научихме много един за друг още от самото начало на връзката. Прекарахме 2 трети или дори можеби повече от първата ни Луна живеейки заедно – част от времето в нейната квартира(по това време), част от времето в моята. Станахме изключително привързани един към друг, всъщност толкова привързани че към края на първата ни Луна трудно можехме да стоим разделени един от друг.

Тя имаше планове за близкото(и не толкова близко ) бъдеще, докато аз нямах никакви. Това изключително много улесни вписването ми в нейните планове. Тя щеше да се мести в Истанбул в началото на Септември за да продължи висшето си образование в най-добрия университет в Турция. Така че първоначално идеята ми беше да прекарвам половината от времето си тук във Варна и другата половина в Истанбул. Но както споменах преди малко към края на първата ни Луна ни беше доста трудно да не сме заедно.

Това изискваше промяна в моите планове и за щастие аз си бях уредил живота по такъв начин, че да мога да работя от всяко място на света стига да имам достъп до добра връзка с интернет. Това ми дава свободата да променя местоположението си изключително лесно. За това реших да се преместя в Истанбул с нея. Порових се малко в търсачката и открих няколко обяви за работа за WordPress експерти. Изпратих няколко мейла и една от компаниите(C2A) ми отговори и започнахме да работим дистанционно по един проект. След като отидох за малко до Истанбул работих няколко дена от офиса им и те останаха доволни от работата ми и решиха да ме наемат

Сега вече си имаме и наше собствено място в Истанбул – не особено голямо, може би не перфектно, но удобно и наше.

Наистина ме удивява колко бързо и тотално може да се промени живота на човек. Не че имам проблеми с промените – както един приятел казваше, че ако някой който не те е виждал от доста време те види и ти каже, че не си се променил, значи има нещо нередно с теб. Смятам, че промените са съставна част от живота – с всяка секунда ние се променяме много или малко – и трябва да се научим да приемаме промените(естествено има промени, които не трябва да се приемат с лека ръка, но това е друга тема).

Все още не знам дали вярвам в знаци от съдбата или дали има причина нещата да се случват или не, но изглеждаше че цялата ни връзка е пълна със знаци – няма да споделям тук какви точно са били, но определено си мисля че бяха знаци

Чувствам се щастлив и завършен. Чувствам се абсолютен късметлия да имам толкова страхотно(не знам дали има достатъчно силна дума която да я опише, но и тази върши работа) момиче до себе си.

Благодаря ти Любов, за това че споделяш живота и любовта си с мен!

ПП: Съжалявам за липсата на подредба на мислите ми, но просто така излязоха от главата ми – а веднъж излезли няма да ги подреждам на ново

Суперхикс – И сега што?!

Можеби некогаш некому си бил мил и драг
те обожувале, те чекале ко божји знак
и едно кревање на рака
будело среќа и страст.

Те поддржувале, те следеле во добро и зло
мирно и стабилно си чекорел по цврсто тло
имало бранови и мирно море,
а сега што ?!

И сега што?!
Кога ги нема, кога знаеш дека нема да дојдат
И сега што?!
Кога ги чекаш, кога сфаќаш дека нема да дојдат
И сега што?!
Кога ти треба друштво, било какво макар на кратко
И сега што?!
Кога си сам…

Можеби некогаш некому си бил мил и драг
те обожувале, те чекале ко божји знак
и едно кревање на рака
будело среќа и страст.

Те поддржувале, те следеле во добро и зло
мирно и стабилно си чекорел по цврсто тло
имало бранови и мирно море,
а сега што ?!

И сега што?!
Кога ги нема, кога знаеш дека нема да дојдат
И сега што?!
Кога ги чекаш, кога сфаќаш дека нема да дојдат
И сега што?!
Кога ти треба друштво, било какво макар на кратко
И сега што?!
Кога си сам…

And now what?!

And now what, when you don’t know?
And now what, when you’re stuck,
When you wonder and feel helpless,
When you can’t change the past, and the future is blurred?

What you do, when you feel, but you can’t say,
What you do, when you’ve loved for too long,
But you just can’t let go, although there ain’t no chance?
Do you turn grey again?

You’re stuck in the trap of your own feelings…
You have to wait for the miracle, or sacrifice yourself,
if you want to get out – there’s no other solution.
In the end „too much love will kill you“ if you’re too much yourself…

Some thoughts

The timeless time, the endless nights, but still those are now in the past – just ghosts of memories wandering through my conciousness
The moments when time and space seemed to have distorted in such a manner, that seconds where like hours and hours were like… seconds
Strange things are human emotions – most of the time they seem to follow absolutely no logic – now, that’s a mistery that I can’t reveal no matter how much time and brain activity I will spend on it – it’s just beyond my reach
So the ghosts + memories + emotions = a time machine! Well not exactly a time machine in the way we’re used to think of, but still it’s something, because some memories are just captured with way too much emotions, making them a small „video tape“ of events

Things happen (period) I don’t know if there is a „reason“ behind( or maybe in front of :? ) everything, but honestly – I don’t care…

I just hate it when no matter of the bullet proof logic, shouting that something is not to be done this way, I just keep doing it – because there is something beyond logic, that is still strong enough to make the logic silent…

How much for Love?

What you’d do/give/loose to give Love a chance?

Perhpas this depends on how important Love is for you? Would you sacrifice something important, would you dare to do so?
Is it going to be worth it?

That’s where fear kicks in – fear from past experience – fear from being hurt – fear from being alone at the end again, and so on…
Well there is one thing that beats this kind of fear for me – every time! It’s another fear – fear of loosing an opportunity, or in other words the fear of the „what if…“ situation This always(and by always, I mean always) makes the difference for me. Jumping into the depths of the unknown (or sometimes expected) requires more than a good will – you have to stand in front of your fears and beat them – something that is easier said than done…

So after all do you know your answer for this question?

It’s a good thing to know how far you can go.

IMG_0265

За цветното

Преди да продължите да четете по-нататък, ви моля първо да прочетете „Сиво“ на Светлозар Станчев, просто защото като си припомних творбата се роди идеята За цветното (Светлозар Станчев – Сиво)

За цветното

В природата на човек е, да бъде цветен. Или поне със сигурност е присъщо на децата.

Още за цветното…

Светлозар Станчев – Сиво

Сив град. Сиви улици. Сиви хора. Накъдето и да погледнеш – всичко е сиво. Сиви семейства със сиви деца.

Само ти си различен. Пъстър. Сивото те потиска и мъчи. Мъчиш се да го промениш. Но то е силно и упорито. И много. Просто не става. Страдаш и плачеш. То вижда това, но пак си остава просто сиво.

Изгубил всякаква надежда почваш да се оглеждаш. Нищо. И когато вече почти си се отказал я виждаш. И тя е пъстра като теб и естествено – красива. Просто е прекалено малка и затова не си я видял досега. И тя е в сивото.

Срещате се. Заживявате заедно. Но колкото повече живееш с нея ти става все по-ясно, че и тя е сива. А пъстра е само нейната дреха. Обвивката. Разгневен си и си отчаян и се скарвате. Скандалът е голям и разтърсващ. Но по време на него случайно минаваш покрай огледалото и се поглеждаш. И ти си станал сив.

Но това е нормално. Нали всичко около теб е сиво. За околните това не е нещо лошо.Те даже го смятат за щастие. Нали целият свят е сив. И ти вече си сив!

Светлозар Станчев, „Тротил“ Варна 2002 г.

The Unborn Love

I sometimes think about, how close sometimes two lonely hearts are, but they never knew that, they spend some time „together“, crossing their sights from time to time, they get the feeling of something known, they smile in their thoughts, guess that it would be nice to get to know each other, but never actually do anything, and they probably won’t meet again… And there at this place, where their paths crossed sometimes lies one unborn love…

Untitled...