Добре дошъл край огъня… Постой за малко, ослушай се… Чуваш ли? Чуваш ли тишината? Е, вярно не е тоталната тишина, на някое закътано място в някой не много голям град късно вечерта. Чува се свистенето и пукането на дървата в огъня, чува се дивия живот наоколо, но все пак си е тишина. Приятна е, нали? Изглеждаш ми изненадан, нима си забравил този шум? Наслаждавай му се, безплатен е, както е и безплатно небето със звездите и Луната, въздуха който дишаш, земята по която вървиш и още куп други неща, на които въпреки навика(който по всяка вероятност имаш) да си купуваш нещата, които са с намаление, като че ли не обръщаш внимание… Постой, сгрей се покрай огъня, опитай винаги горещия чай на лагерния огън, погледай небето, заслушай се в спокойствието и прави това което искаш – защото ограниченията, които можем да си поставим сами, никой друг не може да ни ги наложи.