Предполагам на всеки, който е работил в частния сектор(не знам как стоят нещата в държавния, но силно се надявам че поне там всичко е изрядно)са му известни част от схемите които работодателите използват за да плащат по-високи заплати на служителите и прибират повече за себе си. Най-често срещания метод е декларирането на по-ниско заплащане от реалното и изплащането на остатъка на ръка.
По този начи работодателя трябва да плаща по-малко пари за осигуровки. Тъй като работника плаща 40% от осигуровките, той също се “възползва” от тази възможност и “губи” по-малка част от нетния си доход.
От друга страна негативните последици в индивидуален и глобален размер са значително по-големи. А именно:
Негативни последствия за работника:
- По-малко възнаграждение за годишния платен отпуск.
- По-ниски обезщетения при майчинство и временна неработоспособност.
- По-ниски обезщетения при безработица.
- По-малка вероятност и по-малък размер на кредити.
Негативни последствия за цялата държава:
По-малко средства отиват в държавната хазна. От там съответно изплащането на пенсиите и обезщетенията за пенсионерите и нуждаещите се става по-трудно. Което води до това, че трябва да се взимат пари от бюджета, които по принцип биха се използвали за други цели – било то образование, здравеопазване и тн.
Ако това се случваше в сравнително малки размери, последиците не биха били чак толкова драстични. Проблема е, че ситуацията не е такава.
Тук идва момента да призная, че напълно разбирам защо работодатели и работници прибягват до престъпване на закона, когато говорим за браншове където реалната заплата така или иначе не е много висока.
От друга страна не мога да разбера и не оправдавам браншовете, където фирмите осъществяват достатъчно големи обороти за да могат да си позволят изплащането на реалните осигуровки. Такъв бранш е IT сферата например. Предполагам голяма част от IT фирмите търсят и имат реализация извън страната с клиенти от по-заможни държави(САЩ, Великобритания и тн.) – това им дава възможност да предлагат конкурентни за техния пазар цени докато в същото време осъществяват сравнително високи за България доходи. Дори и да не работят основно с клиенти извън България, някои фирми предлагат доста солени(за българския джоб) цени за услуги като разработване на уебсайтове например. При всички положения, ако фирмата се управлява добре и има добре обучени кадри, реализацията и е почти гарантирана.
Нямам точни числа и данни и не мога да заявя на 100%, че ако по-голямата част от браншовете с високи доходи започнат да отчитат реалния доход на служителите си, ще има осезаема промяна, но съм силно убеден че би било така. За съжаление, стремежа на голяма част от хората в България(а и не само по принцип) е личния напредък а не общия – и докато това е така, шансовете за подобряване на ситуацията у нас ще са все по-ниски.
Знам, че една птичка пролет не прави, но личното ми намерение е да осигурявам всеки(включително и самия себе си) който работи за мен на реалните доходи, които той получава(в това отношение съм изключително лош капиталист, но какво да се прави ). Така ще съм спокоен, че аз изпълнявам своята част от задълженията си към хората които са изработили полагащото им се, както и към хората които ще започнат да работят от утре.
