Сив град. Сиви улици. Сиви хора. Накъдето и да погледнеш – всичко е сиво. Сиви семейства със сиви деца.

Само ти си различен. Пъстър. Сивото те потиска и мъчи. Мъчиш се да го промениш. Но то е силно и упорито. И много. Просто не става. Страдаш и плачеш. То вижда това, но пак си остава просто сиво.

Изгубил всякаква надежда почваш да се оглеждаш. Нищо. И когато вече почти си се отказал я виждаш. И тя е пъстра като теб и естествено – красива. Просто е прекалено малка и затова не си я видял досега. И тя е в сивото.

Срещате се. Заживявате заедно. Но колкото повече живееш с нея ти става все по-ясно, че и тя е сива. А пъстра е само нейната дреха. Обвивката. Разгневен си и си отчаян и се скарвате. Скандалът е голям и разтърсващ. Но по време на него случайно минаваш покрай огледалото и се поглеждаш. И ти си станал сив.

Но това е нормално. Нали всичко около теб е сиво. За околните това не е нещо лошо.Те даже го смятат за щастие. Нали целият свят е сив. И ти вече си сив!

Светлозар Станчев, “Тротил” Варна 2002 г.