Преди да продължите да четете по-нататък, ви моля първо да прочетете “Сиво” на Светлозар Станчев, просто защото като си припомних творбата се роди идеята За цветното (Светлозар Станчев – Сиво)

За цветното

В природата на човек е, да бъде цветен. Или поне със сигурност е присъщо на децата.

Децата(или поне почти всички – за съжаление винаги има изключения от правилото…) са цветни, колкото по-малки са, толкова по-цветни са те и светът им. Докато расте обаче всяко дете разширява границите на света си и се сблъсква със сивотата в света на възрастните… Почти всичко, което открива е сиво, а истински цветните неща(които не са просто в цветна опаковка) са изключително малко.  Идва един момент обаче, в който всяко дете поема по определен път, като за посоката има много фактори които оказват влияние, но за тях няма да говоря сега. Важен е резултата…

Най-малко са хората, които са поели по пътя на Цветното и са успели да се запазят пъстрипрез целия си живот(в тази група не включвам хората или децата посрещнали смъртта твърде рано, а тези които са живели дълги години заобиколени от повече или по-малко сиво и все пак са съумели да останат цветни).

Други в един момент се примиряват със сивото, докато постепенно и те станат сиви, но въпреки че са сиви, някъде дълбоко в себе си те пазят спомена за цветното и когато забележат някой цветен човек/дете, те се връщат назад във времето и за малко една цветна усмивка разцъфва на лицето им.

Трети просто възприемат сивото за нещо нормално – нали има толкова много сиво около тях, защо те да бъдат по-различни. Тези хора в един момент забравят напълно за цветните си дни и не могат да разберат тези, които са пъстри.

Сигурно има още типове хора(като например тези, които носят цветни дрехи в опит да прикрият, че и те са сиви), но мисля че гореспоменатите са основните.

Интересно е, как когато дълго време си бил цветен и поради една или друга причинацветното в теб започне да се превръща в сиво, докато в един момент станеш сив и живееш сравнително дълго време така. Тогава един ден Цветното нахлува обратно в живота ти. Сега то е по-силно, по-ярко и по-наситено от когато и да е било. Тогава поглеждаш назад и разбираш, че си бил сив(преди това не си го осъзнавал, усещал си че нещо не е наред, но без да знаеш какво точно)… Не искаш никога повече да бъдеш част от сивото, защото сивото си е сиво – в каквито и нюанси да е, не може да се сравни с Цветното. Но осъзнаваш, че е трудно, особено когато знаеш само един начин да бъдеш цветен и тогава нещата спират да зависят главно от теб…

Ха! Говоря ви За Цветното, а текста ми е черен… явно че по някаква причина, промяната на цвета на текста в бележките не е важна и от Facebook не са включили такава опция… нищо, не начина по който изглеждат, а смисъла на думите е важен…

И накрая един съвет от мен – бъдете Цветни! Намерете вашата причина да бъдете цветни и се разграничете от сивото